Не беше ли любов,
не беше война .
И всичко - ей така,
зарина се от непрогледната тъма.
Изведнъж замина всичко,
а бяхме се врекли във вечна любов.
До вчера \"обичам те\" шептеше,
а днес желаеш свойта свобода.
Прекрасните спомени за ден-два
и всичко просто отлетя.
Избяга от пороя ти,
а аз останах, някъде в мъгли.
\"Винаги ще те обичам\" казах,
и ти отвърна ми така,
ала само аз го спазих.
Ти просто се присмя.
Горчиво плаках,
плача и сега.
Но не за теб, мъртвецо,
а за всички обещания, които изигра.
Накрая истината,
с лъжа я замени.
Гледаше ме как се сривам
и пак ме нарани.
Последните лъжи изрече
и пуснах те да си вървиш.
Трябва ли да плача вече,
като ти ме срина и се скри.
\"Времето лекува\" казват,
\"Времето ще те спаси\".
Трябва ли да вярвам вече
или и това просто са лъжи.