Дълбоки тревоги в душата си носих,
аз пак бях изпаднал във сън.
Сънувах светът как за мене приключва
и всичко край мене горя
във пламъци тъмни, наситени, черни,
летящи навсъде край мен...
Юрнаха се бързо отгоре ми, после
безсилен аз паднах ранен.
Едно беше ясно- че краят настъпи
навярно приключи света.
Във черния огън изгарях полека,
незнаейки що значи свят...
Един бях останал... навреде бе пусто...
пустиня от огън и мрак...
от пушеци, смрад и от пепел мъглива,
затваряща мойте очи...
Напусках живота... изгарях... самотен...
а сетне... издъхнах и край.
Тогава най-после от сън се събудих,
а после отворих очи.