Когато нощта прозорец разтвори
и скрие Луната във сини мъгли,
над мене жар разжарва простора,
да слязат в очите ми ясни звезди.

След дъжд когато пак тичам боса
и дъгата ме кани по пътя си нов,
затръшвам вратата на всички въпроси
и вдишвам Обич. А издишвам Любов.

На клади когато изгарям до пепел
и тръни се впиват в сърцето горещо,
нов извор извира от празните шепи
и влюбен вятър лицето ми среща.

Когато сърцето ми стане пустиня
и пясък засипе кръвта ми червена,
преди до лед във нощта да изстина,
съм живата жар на неоткрита вселена.

И когато в молитва протягам ръцете
и стонът ми е път от Душата до Бога,
тази жива жар в сърцето ми свети
за да кажа онова, неказано \"Сбогом\"...