Магьоснице, какво ми стори ти? Какво?
Защо гърдите ми тежат така жестоко,
защо главата ми е огнено кълбо,
а думите ми литват без посока? 

Те всички са единствено за теб,
но не мога в мисъл да ги събера... не мога!
Ръцете ми са като късове от лед,
и изгаря гърлото ми в бавен огън. 

Подай ми чаша със вода да утоля,
ако мога тая страшна жажда,
отрова ми свари, ще я изпия на мига,
всичко бих изпила, що в ръцете ти се ражда.

Болна съм... Ах, тия дяволски очи!...
В тях до безкрайност мога да се взирам...
Каква магия ми направи ми кажи,
че за твоя поглед съм готова да убивам?

Някой пробвал ли е твойте устни?
И знае ли се след това дали е оживял?
Те имат вид на смъртоносно вкусни,
но всеки за да го целунеш би умрял. 

Нека да съм болна! Да не оздравея!
Не спирай да ме разболяваш и все така да е! 
За теб, за теб ще бие докато живея,
проклетото ми омагьосано сърце!

13.11.16