Забрави ли ме като чезнещ дим
от дръпка на цигара,
вкарал силна доза никотин
да успокои на гневния пожара.

Забрави ли ме като топъл въздух
изпарил се в студенината,
и навярно вече си останал глух,
а лед е стегнал топлината на душата.

Забрави ли ме като кратък сън
оставил бледен спомен на сутринта,
заглъхнал след камбанен звън,
заличен от времето и паметта

Забрави ли ме или още да те пазя,
закътан нейде в моите неверни мисли,
за живот нечестен, сякаш си мечтая,
и пак потъвам в размисли нечисти.

Забрави ли ме, да се отрека ли,говори ми, 
не искам тези бели петна
и без това оставаш \" рана\"
навяваща често за други времена.

Станислава Василева

03.07.2016