нощни разходки с чадър
капят светулки по покрива му
а светлината в почивка е
„никъде” почва от утре
отеснели обувки
кривим се по пътищата
чак и тревата залита
кървави стъпки
изсъхват следите ни
а от умиране няма и помен
хилят се сварите
тракат със човки
късат месо хладнокръвно
и ще изгният и те неразбрали
че има дни в които вечно тъмно е
засвири със цигулка
мое слънчево сбъдване
покоси ме със струни и песен
и на рамо косата подпри
а на другото – окосеното цвете
то се видя
тъй ще се мре - със огньове в очите
и без капчица жал във сълзите