Смешнико,
ето ти
поредния стих.

За усмивките ти
родени
в сълзи.

Ти,
мечтателю,
романтик...

не носиш
чадър
когато вали.

Превръщаш
в шега
всеки памфлет,

докато
лицето
гримираш.

А после
след всеки
куплет,

вътрешно
тайно
умираш.

Вечно
си зад
параван,

изгубен
сред масата
хора.

И оставаш
все
неразбран,

неразбрана е
твойта
умора.


памфлет-оскърбление