Непрестанно питаш колко те обичам...
Като залеза от срам се изчервявам
щом пред мене бавно се събличаш
и с едво око прекрасните ти форми съзерцавам.

Топя се като сняг във твоите прегръдки.
От целувките изпадам в безсъзнание.
След докосването ме полазват тръпки
и събуждаш в мен заспалите желания.

Като свещи всяка нощ за теб звездите паля -
на завистниците да покажа колко те обичам.
На приятелите ни да се похваля
колко в любовта съм магнетичен...

17.11.2016 г.
3321 Б.Алекс.
Петър Пенчев