И ти си смъртен като мен.
Не се мисли за божество!
Гризнеш ли дръвцето някой ден,
ще ти направят тържество...
Ще има бели карамфили
и няколко опечалени,
и тиха музика ще свири,
тъй както ще изпратят мене...
Ще те опеят с жито и погача
и винце руйно ще прелеят,
дали за тебе ще заплачат
е важно как сега живееш!
И ако си обичал ще те помнят.
Ако си мразил силно – също,
но под сурдинка ще ругаят,
противната ти грозна същност.
.............
Изводът самичък се налага.
„Яж, моли се и обичай”!
Вземай туй, което се полага,
в чуждата паница не надничай!
Смирявай зверския си егоизъм,
на гордостта криле не давай,
лентяйството е вид каприз,
а лакомията не носи здраве!
Мадам Е.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me