Разкривам се...

Събличам се с такава лекота

пред теб...

от устните ми капят въздишки

откровения.

ти отново знаеш, всичките ми слабости,

докосваш най- фините струни…

винаги можеш да пречупиш крехкостта им,

когато пожелаеш.

Единственото условие е

да играеш честно... но

ти никога не би го направил,

защото така няма да спечелиш играта...

Откъсваш първата струна,

безмълвна съм...

Усмивката крие писъците

на душата...

Не забравяй да стигнеш докрая.

Ще се изправя,

когато видя удивлението в погледа ти.


автор: Моник Валери
дата: 16/11/2016 г.