Есен е, предстои зима, но в мен напират пролетни акорди...

Пролетни вълнения

Пролетта разпъва шатрата си над света.

И зимни сажди без следа се разпиляват...

Сияйни нежни трели птиците разливат...

Ветрец понася аромата на цветята.

Пролетни акорди в душата ми попиват...

Нови мечти пърхат сред цветната палитра.

Усещам как едно сърце тупти редом с моето...

Колко светлина навлиза в теб, в мен, в любовта!!!

*** *** ***

Целогодишен сезон

(в мен)

Аз се къпя – в седемцветни лъчи.
Простори вдишвам – нежно слънчеви.
Плувам във небесно наситено.
Чаровност приглася на птиците...
Съновидение?!...
                                 Не!!!
                                          Пролет е!

                                                  © Павлина Петрова