Често се питам, какво не направих?

Помня доброто, не ме е и срам.

Приятели малко, и тях не измамих,

злоба в мен не оставям и грам.

Често си казвам. Врагът не съдете,

нека си мисли че той е голям.

Любовта в душите, деца си носете.

Сърцето говори, винаги прям.

Често Аз срещам очи в сълзи,

уж на лицето има усмивка.

Душата личи си боли ли, боли,

колко сме тъжни, нали е така?

                                             В.Й. 18.11.2016г.