Замириса на сняг.
И заслиза мъглата по склона.
А в душата ми още е лято,
и още е син небосклонът.
В кръвта ми все още пулсира прибоят
и прошепва ми вятърът: \"Моя си! Моя!\"
Уж е вятърът само,
а гласа ти дочувам
и усещам горещите пръсти...
Ставам птица, във въздуха плувам.
Търся пристан на твоето рамо,
обладана от топло предчувствие.
Будна съм, знам. Не сънувам...
И се сливат реалност с безвремие...