Днес отново те виждам пред и в себе си,

като всеки ден, като всяка нощ, като всеки път...

Разхождаш се в ума ми, в сърцето ми,

във всяко едно кътче и оглеждам се в тебе...

И виждам светлината, чувам музиката,

чувствам, че само ти ми липсваше,

за да съм щастлива и истински жива...,

да ме изпълваш с любов неутолимо...

И виждам как показваш ми щастието,

присъствието, някой да обича душата ти...

и ти да да обичаш неговата, просто така...

Знаеш ли изпаднах в амнезия, деменция,

но дори и тогава не те забравих и никога

няма да те забравя, няма да забравя мига,

в който осъзнах, че си моята любов...всеки миг,

в който ме гледаш и се усмихваш като ангел...

Връщам се любими, следвайки вика ти в шепот...

Връщам се още по - влюбена в теб и чувстваща се

още по - обичана, знаеш ли любими ти не си загуби 

времето да ме обичаш, но аз си загубих времето,

загубих сърцето си в това, в опит да не те обичам,

да те забравя, но ти дори тогава не ми го позволи...

И осъзнах, може да сме изгубили много мигове така,

но ти няма да ме изгубиш и аз няма да те изгубя...

Винаги ще се намираме, отново и отново

за да се обичаме, защото за любовта няма време...

няма грешки, няма забрава, няма раздяла, има само 

любов и повече не искам да загубим нито миг...