Сресвам скуката с пръсти изтръпнали.
Моделирам в прическа-събитие.
Тънки вени по китките плъпнали
и умора на стружки в очите ми.
Слагам малко червило на устните.
Няма кой да целуне червилото.
Сиви, делнични сенки? Безвкусно е.
Имат цвят на утайка от минало.
Нямам нов тоалет, ала старите
май отдавна са вече забравени.
Издрънчава душата китарено.
Фалш от звуци, преглъща сподавено.
Да си сложа ли също усмивката,
поизмачкана, вяла, посърнала?
По-добре си е, май че, без никаква.
Ще я пробвам, когато се върна.
Всъщност тръгвам безцелно.За никъде.
Ей така. Да разбъркам посоките.
С капка нежна надежда в косите си
с аромат на парфюм. И на болка...