Ще те открия някога пак там,

в света на моята измислена реалност,

когато ти ще бъдеш много сам,

а аз отново ще съм твоя тайна…

Ще заблестят покрити с лунен прах

усмивките ни вече остарели,

косите ни, посипани със сняг,

и чувствата ни малко закъснели…

Ще се отрони сигурно сълза,

а после тихо с теб ща се прегърнем…

Аз ще си тръгна  пак сама в нощта,

но може би в съня ти ще се върна…

Таня Симеонова

19.11.2016г.