тихо нощно пътуване
пазим срещи и думи
няма врати заключени
тъжно е и уморено
нека да крещят призраци
с теб сме
плахо ръце събираме
„да” го отронваме със клепачи
всичко мило и свидно е
спомени месеци жадни
бури разплискваме в чаша
малко торнадо във ъгъла
няма от какво да се плашим
топло е и безопасно
с теб сме
нека дрънчат вън дайретата
на вещици кръвожадни
зад стените на надеждата
и оцелелите истини
не е никак страшно
нижем гердана на времето
кротко заспиват душите ни
ние сме двама пазители
на цяла изплакана вечност
нека не се събуждаме
нека да галим срещата
но ако се събудим
пак ще бъде същото
с теб сме