Незнайно откъде
се бяха появили
самите те.
Те бяха двете капки
от сълзите
в нейните кафеви,
така дълбоки,
искрящи красиви очи.
Всички думи вече бяха
отдавна изказани,
но неговият разказ
продължаващите,
някак далечно незнайни
проблеми дълбаеше.
Нейните уста
мълчаха,
както така често досега.
Телата говореха,
небесата ту наперени,
ту натежали,
никога не загубиха
формите познати
на земната любов.
Всичко беше срещано
и досега,
но погледът,
– той, истински взор,
беше така скъп
за сечивото на моята любов,
насочена надълбоко
към сърцето
на моето позлатено,
подмладено, хубаво,
магнетично,
малко момиче,
което с мен да порасне,
и заедно да стигнем
до всички тайни
на земната любов,
а тя да роди,
така мечтаната от мен,
между мечти и сънища
люляна,
бъдеща новородена,
малка дъщеря.
Dontcho007
________
______