Приеха ме студент. Да не мислите, че беше трудно, не, но не вярвах, че ще успея след всичко онова, което ми се случи - внезапната смърт на баща ми, дълговете които ни остави, съсипаната ми майка и малката ми сестра, която тъкмо навлизаше в тази така наречената „трудна възраст“. Животът ми придоби сив оттенък - лекции, работа, работа, лекции, отново работа, по-малко лекции, основно упражнения и пак работа. Майка ми непрекъснато се стараеше да бъде двоен родител и да замести онзи безсъвестен егоист баща ми, като непрекъснато повтаряше колко би било хубаво, ако той е с нас сега.
Аз съм градско момче, но ние сме бедни „като църковни мишки“ не знам кой е измислил този израз, но със сигурност, като гледам църквите сме по- бедни и от мишките. Баща ми играеше комар, проигра парите за следването ми и добре, че се спомина та не проигра и къщата на дядо и баба на село. Колко струва тя ли – нищо, но там са моите спомени, най-топлите и най-чистите ми спомени…Сега съм едно градско и проскубано куче, което ходи с бутафорно изражение сред колегите си в университета и когато всички отиват да се хранят заедно, то се промъква на горния етаж сяда сам между коридорите, вади си домашния сандвич и започва хищнически да го яде. От време на време се оглежда да не би някой да ги види, че си е взел храна от вкъщи, защото няма достатъчно пари.
Аз не съм упорит, тъпо парче съм, но си взимам изпитите, ако имам късмет да се дипломирам ще се махна оттук, къде ще отида ли, все още не знам, но е хубаво, че имам мечти. Баба казваше, че всичко е наред, когато мечтаеш, така винаги имаш за какво да продължиш напред.
Ръцете ме болят от работата и ми е трудно да чертая в университета, но не спирам, защото майка разчита на мен. За малко да изгубим апартамента, но чичо ми ни помогна и платихме дълговете до край. Живеем в панелка и е много студено през зимата. Гледаме да не пускаме печка, а за парно да не говорим. Докато съм жив няма да забравя колко пъти съм сънувал, че си паля огън по средата на хола. Нищо не съм си купил, всичко отива за вкъщи и за сестра ми - учебници, дрешки, нали е момиче. Имам нужда от маратонки. Старите ги лепих няколко пъти, но не стават за нищо вече.
Харесвам си едно момиче и тя мен. Покани ме в нейния роден град за едни празници. Ей Богу, умрях от срам, отидох с празни ръце, както винаги нямах пари. А те като опънали едни софри, свят ми се зави. Свестни хора, но толкова бях уморен, че заспах веднага след вечерята. След няколко месеца приятелката ми кандидатства по една от тези студентски програми, нали ги знаете, и замина. Естествено аз останах, защото бях мъжа в къщата и никой не се интересуваше от моето бъдеще, аз просто трябваше да работя. Много съм добър в това да оцелявам, продължавам да си взимам изпитите, но все по-често си мисля за къщата на село. Нямаме пари да отидем до там, далече е, а и майка ми се разболя. Сестра ми напролет ще бъде абитуриентка, а аз малко след това ще се дипломирам. Кога мина това време!
Продължавам да работя и да си ям онзи сандвич, нали знаете, за който в началото ви говорех.
…и мама почина
Не ми остана време да страдам, сестра ми страда, а аз работя. Пролетта идва и трябва да стягам нейния абитуриентски бал, а след това и изпитите ми. Времето минава бързо, понякога забравям сандвича, но вече имам цел, пък и сестра ми е готова за бала. Все така съм уморен и си мисля за къщата на село….
Чудесен празник, отчетох се подобаващо - доволни от посрещането роднини, щастливата абитуриентка и мисията е изпълнена. Малко след това си взех изпитите, вече съм инженер, но нямам време да се гордея със това, следващата „дестинация“ ме очаква.
Един ден казах на сестра ми „заминаваме, намерих си работа в чужбина“. Хър- мър, но се беше научила да ме слуша. Оставих чичо ми да се грижи за апартамента и хайде „чудесен живот“….
Аз пак работя, но вече имам пари, успях да изуча и сестра ми, даже се омъжи, защото все пак не беше много хубавка…Продължавам да мечтая и това е добре, нали баба казваше, че мечтите те карат да продължиш напред. Но аз не искам повече да продължавам, а само да отида до село и да видя там ли са още моите спомени - най-чистите и най-топлите!