Сред къщи-палати е малката къща,
където често мил спомен ме връща.
Пристъпям с походка и тиха, и плаха,
към хората близки, към родната страха.
Но дебне ме страшна, тъжна измама,
там скъпите хора, ах, вече ги няма,
в безлюдните стаи – студено огнище,
на спомени свидни – едно пепелище.
На куката черна виси си котлето,
припомня ми мястото свидно, където
над огънят весел прелитат искрите,
където се раждат красиви мечтите.
Хвърчат си искрите, светлее жарава,
животът е силен, напред продължава,
кълбото житейско се бързо развива,
остава мечтата, все още красива...