Недей, недейте стиховете не горете,

това е труд излезнал от душа.

По добре срежете ми крилете,

болката единствено така ще потуша.

Чети, четете между редовете,

навярно ще намериш и за тебе топлина.

Капчица любов от себе си сложете,

лесно е трудът си да превърнеш в руина.

Каквото ти след себе си оставиш,

дали е важно някой да те оцени?

Едно е важно! Себе си да не забравиш,

едва ли някой някога тогава ще ме нарани.

                                             В.Й.20.11.2016г.