Тази вечер съм много сама.

Пусто ми е,  някак превито.

Попитах Луната,  къде си сега,

а  тя ме изгледа надменно, сърдито.

После намигна дръзко с око

и спусна плътно завеси.

Заплака небето,  покри се и то,

на мЪлниен клуп се обеси.

Реших да намина в съня ти,  да  зЪрна

усмивка ли има,  или сълза по страните ти.

Приседнах до теб,  поседях  и  си тръгнах.

Не намерих себе си там,   във очите ти.

Не бях във съня ти,  другата беше,

на нея усмивка топла даряваше.

Тя сгушена нежно  до  тебе лежеше

прегръщана,  любена,  обещаваща.

Приведена тихо пристъпих на пръсти,

извърнах се бавно,  запечатвайки гледката,

затворих вратата и се прекръстих.

Бог да е с вас,  аз се връщам във клетката!

Ели