Toй разказваше на всичките

си нови приятелки едно  и също – Ти си момичето от съня ми...

Но забрави, че преди една година Я изгуби....

Тя го изгуби, той я изгуби - все едно... изгубиха се...

Безвъзвратно...

Тази, която сънуваше...

сега се побираше, единствено

в кутията на бюрото му,

вибрираше по върховете на клепачите му,

стоеше зад забравената книга на полицата

с  многото книги,

устните ѝ оживяваха оцветени

от молива на нощното шкафче...

Хавлиената кърпа на цветя,

ухаеше на нея...

Тихите ѝ стъпки в утрините

когато приготвяше закуска за

двамата...

се  бяха скрили в сините, чехли....

зад прага... който тя

не прекрачи никога повече....

дата:22/11/2016
автор Моник Валерѝ