Остави Хектор с каменно лице.
Внезапна мълния челото й проряза
и освети през тънкото перде
гърдите й набъбнали от залеза.
Отиваше във робство без любов -
щафета беззащитна за мъжете.
От Троя я отделяше безкраен ров
и птици падащи след буря от небето...
Видение! Но деколтето й се разшири,
премина сякаш мигом през стената.
Мечтаеше за Хектор да я усмири,
и да я гали жадно по зърната.
Самотна бе сред купища лакеи,
клакьори и безлични същества.
Ласкатели безсрамни, безогледни,
изместили мечтани божества.
И призракът на бъдното й утре
разплисна изгрев в леден океан.
Жълтеещо око на древен гущер
до силует, прокълнат да е сам.