Не си мечтаят птиците за синьото небе,

те разполагат с него - цялото.

Ни за светлината, ни за пенесто море,

за тях това от Бог е дадено.

Птиците мечтаят за гнездо,

за обич и за топъл мъх,

за пиленца под майчино крило,

пискливи, гладни топчици от пух.

На есен те мечтаят за страни,

където слънцето е златен портокал.

На пролет щом капчука зазвъни,

отворил се е времеви портал,

за идване по родните места,

към старото гнездо в земи далечни.

Не è ли и със хората така,

в дома си да се връщат вечно.

Eли (говорещата с птици) :)