Не си мечтаят птиците за синьото небе,
те разполагат с него - цялото.
Ни за светлината, ни за пенесто море,
за тях това от Бог е дадено.
Птиците мечтаят за гнездо,
за обич и за топъл мъх,
за пиленца под майчино крило,
пискливи, гладни топчици от пух.
На есен те мечтаят за страни,
където слънцето е златен портокал.
На пролет щом капчука зазвъни,
отворил се е времеви портал,
за идване по родните места,
към старото гнездо в земи далечни.
Не è ли и със хората така,
в дома си да се връщат вечно.
Eли (говорещата с птици) :)
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me