Старата лодка на дядо скучае без него на двора, но сякаш той ме поглежда от дупките на прогнилите чворове. Разглеждам и снимките стари и се чудя по-жълто кое е!? Пръстите му опушени от цигари или зъбите, щом се засмеe! И мойте очи вече бъркат скъсана мрежа с плетка на паяци, скърцане на гребла с котешко мъркане, уморени изгреви с обещаващи заници.
Днес моят внук над рамото ми наднича
и пита за момчето във кадрите.
Закъде толкова бързо се е затичало
и имало ли смисъл от надпреварата!?