Късната есен не е красива,
има нужда от грим.
Оголени клони, сухи треви, студени стебла, сивота,
тръгва си всеки път по опърпан, безцветен килим.
В очакване снежни преспи да скрият видът,
но да сгреят зърната за нови надежди.
Ех, да би още ден, дори само миг -
наученото изисква успехи.
Опит,
рутина,
любовта на живота,
усилие в безсилие,
отдаденост до вседаденост,
свръх амбиции,
гърч,
свалени доспехи.
Провал или реалност
на жизнен път с привидна смърт?!
Късната есен не е края, а ново -
семената са посети.