Предлагам ти ръцете си изпотрошени,
прекършени от моята тъга...
Предлагам ти очите си окървавени,
не ти предлагам рози и цветя.
Предлагам ти косите си, развени,
объркани и тъжни небеса,
Предлагам ти сълзите си огромни, цели,
предлагам ти и моята стена.
Предлагам ти да я събориш силно,
да влезнеш във живота ми така,
не както си отиде, безпределно,
а истински да ме усетиш как тъжа.
Предлагам ти краката си до смърт студени,
предлагам ти и боса да вървя,
Предлагам ти и устните си, посивели,
разпръснали за миг една съдба...
Предлагам ти душата си безпътна,
не ти предлагам много, но това,
което ти предлагам от сърцето,
е с тебе да живея и умра.