Зимнина

Замириса на зима и сняг,

замириса на облак надвесен.

Из въздушния кей невидим пират

сиромашкото слънце отнесе.

Над града се разля сивота от мъгла,

плисна в улици, вдигна листата.

И макар че се скриха в зимни палта,

всички люде си взеха позлата.

Всеки сложи по лист от мечти

да го чака до първата пролет,

да сънува зелени уханни гори,

да лелее надежда зелена за полет.

А пък аз ще остана под облака сив,

ще си сложа подплата от вечер

и в обувки от чер обущар ще вървим

към посоката моя посестрима.

Там ме чакат жарава и дим,

вдишвам топлия въздух словесен.

Греят думите, имат особен светлик

и се топлим на въглени песенни.