И пак започват своя бяг
безумен, бърз, неуправляем
Спри тъга
изникваш тихо пак
по спомени изминали
пейзажи
Носталгия и синьо чувство някакво
(тъжно, силно и красиво)
живеят заедно и растат
като деца
със мен играят
уж наушким
на шега
Най-лесно е очите да затворя
че всичко тук е сън
да се престоря
Че ще се събудя ей сега, където
съм всъщност винаги и
вместо в синьо
шарено е там сърцето
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me