Погледнах
в очите
бурите си,

поразчорлих ги
нежно
с любов.

Скарах се
после
на думите си,

бяха тръгнали
отново
на лов.

Намигнах
на своето
бреме,

то
разочаровано
сведе глава.

Че сърдито е...
хич
ми не дреме,

нека
да ми се
възмущава.