Мъгла, не си ли ти единствена реалност?
Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
Очаквам в конуса на бъдещето, винаги банално,
да прочета скрижалите на най-велик поет.
Пътувам сам през призрачни полета
с мистични мисли в непрогледна тишина.
Погребал в себе си предишните небета.
Попарен цялостно от декемврийската слана.
Далечното ме прави непотребен скитник.
Не е ли всяка цел поредният мираж?
Не съм ли непознатият, случайно срещнат битник,
вместо подслон поискал ми цигара и кураж...?
Оставям мислите неспирно да блуждаят -
студени метеори сред космичен прах.
В небесна църква, пред звезди се каят
за неизвършения, но спасяващ грях!