Обичах ли… не мога да си спомня…
… но в скъсания джоб държа молив,
ако неволно някой счупи „стомна“
ще имам тема да напиша стих.
Боли ме тук отляво, не отдясно
къде, по дяволите, е това сърце
и тъкмо мислех си, че е пораснало
а То, отново, хукна, накъде…

Ей, виж небето… кооолко синьо
нищо че пак, дъжда вали
извадих молива и всички рими,
старателно си подредих….
В живота си мечти събирах,
с реалността не се разбрах,
но срещах Хора и във тях намирах
човечност, без да ги е страх!

Обичах много и ме болеше
и честна, и нечестна бях,
и млада бях, и старост беше,
но съм щастлива, че живях!
До тука оцелях и още можех,
но стига вече… всичко е наред,
когато краят е възможен
след него ще остане всеки ред!!!