Сниши се небото-олово
над тази смълчана природа.
Загуби земята дар-слово.
Зад прозорците скри се народа.

Най-бялото бяло се сипва
и в бяло земята завива.
А чаят във чайника кипва
и времето час си навива.

Изчезнаха път и пътеки,
камъни, сипеи, драки...
И сякаш затрупа навеки
просото за гълъби, свраки...

И своя си полет плануван
отложиха птиците днеска.
Денят със снежинки бленуван
ще бъде сънуван нощеска.