Пазя те. От лошите ти сънища.
От мислите ти черни на прощаване.
Откъснал розата, ще те освободя от тръните
като си отида...
Няма нужда от забравяне.

Тиха съм. Гранича с неусещане.
Няма спомен, който да ме предаде.
Имаш всичко ми, дори и да не виждаш мене
в тайната ти...
Ще ме познаеш ли, за да ме спреш?!