Поетът разговаря в рими,
с врабци и с пожълтели снимки.
В косите му отдавна зима
е подслонила рой снежинки.
Не се оглежда в огледало,
обаче то наднича в него -
да може слънцето видяло
да го разказва и споделя.
Стареят краски по палтото.
Синее младостта в очите.
Върви към своята голгота
със стих за обич и кокиче.
Валентина Лозова
29.11.2016 г .
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me