Поетът разговаря в рими,

с врабци и с пожълтели снимки.

В косите му отдавна зима

е подслонила рой снежинки.

Не се оглежда в огледало,

обаче то наднича в него -

да може слънцето видяло

да го разказва и споделя.

Стареят краски по палтото.

Синее младостта в очите.

Върви към своята голгота

със стих за обич и кокиче.

Валентина Лозова

29.11.2016 г .