Пред тъмния прозорец си седя
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега?
И твоят взор ли е в посока небесата?

Представям си, как част от мен изпращам,
над  теб във нощите  да свети,
когато ти е тъжно и сама си...
и пиша... Но как да те прегърна с някакви куплети?

Отбивам се до твоето прозорче,
като ветрец отвял пердето ти
и на первазчето листо оставям.
Листо едно чинарено, да ти напомня за селцето ни...

Желая  ти във дните - много радост.
Във ъгълче на устните  – усмивка.
Утрините да са мъркащи и сладки,
а вечер с близки хора  - глътка вино пивко.

Пред тъмния прозорец си седя.
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега?
И твоят взор ли е в посока небесата?

И ако е така -
Желание си намисли и  като мен загледай се в  звездата.