Трънливи пътища навярно всеки преминава,

борба неспирна води в своята душа.

Кажи, приятел, в тоз живот какво ли става?

Направеното с любов не мога и не искам да руша.

Пред мен вървят и криволичат лицемери,

какво ли Господ е сложил в техните сърца?

Нима човек с любов в душата по тези ще се мери?

Моля, Господи, на тях сложи им малко доброта.

Не мога да почивам аз на стара слава,

кога тогава ще вървя напред?

Повярвай, срещам обявили се за умни хора,

които уж децата водят ни напред.

Срамувам се - понякога в тях блести позора,

но всичко ще си дойде, вярвам, ред по ред.

В.Й. 01.12.2016г