Хайде, разпъвай ме на кръст,
докато и лошото във мен не видиш.
Не се вълнувай. Не съм тук да търся мъст,
но от думите ми може би ще се обидиш. 

Показах ти добрата си страна,
не съм искала да бъдеш урочасан.
Мислиш, такива като мене са беда,
че ангелският лик е най-опасен. 

Не съм кралица. Нито съм принцеса.
Израснала съм непослушна в своята среда.
И нямам нужда от твоята намеса -
ако поискам, ще се прецакам и сама. 

С душа, по-бедна и от църковна мишка.
Не заслужаваш даже и троха.
Мога с хиляди неща да те опиша,
струва ли си да си цапам съвестта?!

Някога, гласът ти ми влияеше различно,
сега за действията си не отговарям.
Искам всеки жест да го приемеш лично.
Батерията пада. Трябва да затварям. 

Видя ли? Прекалихме с тая мъничка игра,
Какво ? И лошата страна ли да покажа?
Няма смисъл от жалките ти номера...
Прецака се. Нямам повече какво да кажа.