Между четири стени стоя заключен,
далеч от пъкления свят...
Животът ми сякаш е вече приключен
преди да се е състоял.
От сутрин до вечер познание трупам
и пиша за свойте тъги.
Но кой е грижа що правя в живота?
Кой пита за моите дни?
Единствени в къщи годините идват
и водят със себе си студ.
Но бързо изчезват. При мен не си връщат...
те просто отлитат далеч.
Разбрал съм напълно, че аз не живея.
А просто неспирно горя...
Изгарям полека и бавно изчезвам
от този трагичен живот.
Аз четох за чужди животи, а моят
така и не се състоя...
Живот без любови,
събития, радост,
живот без
веселие,
смях...