Хоризонтът е тъжен
като художник на залези,
облаци крият мъдростта от печал,
а мислите плуват към нежни пристанища
с пламък в копнеж замълчал.
Да избягаш нима е спасение,
да летиш - това е възторг,
да прескачаш пясъчни кули сломени
и изграждаш към себе си брод.
От сълзите сварих си кафе,
опитах да обичам без страх,
участта си покрих с кадифе...
Това е. Само си помечтах.