uFeel.me
Само си помечтах
Автор: galaxi_1961,  2 декември 2016 г. в 16:14 ч.
прочити: 214
Хоризонтът е тъжен
като художник на залези,
облаци крият мъдростта от печал,
а мислите плуват към нежни пристанища
с пламък в копнеж замълчал.

Да избягаш нима е спасение,
да летиш - това е възторг,
да прескачаш пясъчни кули сломени
и изграждаш към себе си брод.

От сълзите сварих си кафе,
опитах да обичам без страх,
участта си покрих с кадифе...
Това е. Само си помечтах. 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2025 uFeel.me