uFeel.me
На път за вкъщи
Автор: Gabriel,  3 декември 2016 г. в 17:32 ч.
прочити: 304
Веднъж в трамвая сред хората срещнах човек. От ония, дето създават периметър, обаче човек, ви казвам. Питаше ту тоя ту оня разни неща. Никой не го отрази. Аз, естествено, бях с големите слушалки на главата – пълен космонавт. Само на няколко светлинни години след Проксима Кентавър. Едни сола се къдреха, едни ритъм секции цепеха мрак след мрак и съкращаваха времето и пространството. И в един момент в саундтрака ми попадна тоя човек. Наблюдавах го малко. Брейии, странен землянин! Изключих звука и се телепортирах обратно без да свалям слушалките. Продължих да наблюдавам. След няколко неуспешни опита за контакт с местните, човекът просто си намери едно място и седна. Почна да си тананика на английски. А! Тая песен ми е позната отнякъде, ама заглавието не ми идва. Егати произношението! Тоя тип говори на тексаски, ама кърти мивки! Опааа, вече е последната спирТка. Слизаме. Престрашавам се и го издебвам от засада. Директно го застрелях от упор с някво международно остроумие. Нямаше време за мислене сега как да наруша радиомълчание без да го притесня, че ще си разтури прикритието. То нямаше и как де, беше го изпил. Мигновено превключи на моята честота. Поприказвахме си докато се отдалечавахме от спирката. Превключвахме ту на майчин език, ту на английски. Бил е успешен, с професия, кариера и всичко както си му е реда. В САЩ. Не стигнахме до това къде е била повратната точка. Някак си сърце не ми даде да го питам. Промени се на външен вид докато разказваше за дъщеря си. Светна, изправи раменете и брадичката, тембъра му се сгря. Разказа ми, че не я бе виждал от две години, но че учела и нещата й се получавали по последни впечатления. Той имаше богат речник и говореше бавно и спокойно. Не можеш да откриеш друг човек така благо и уверено да говори. Все едно не е от тук. Пресякохме улицата. Трябваше да цепя. Стиснах му ръката, а той просто застина. Не разхлабваше хватката. И след третото стискане не пусна. Беше странно, но го разбрах. Мина мъничко време. Започна да ми благодари. Не помня какво съм му казвал. Единственото, което ми поиска, беше имейла ми. Нямах лист и химикал. Имаше една будка наблизо и отидохме да поискаме нещо за писане. Не можех да си представя, че може да изглежда така и да намери да ми пише имейл. Какво можехме да си напишем изобщо. Не ми е писал. Запомних го. Беше си от нашите. Някой да го е виждал?

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2025 uFeel.me