Ела, до мене седни
на брега на реката
и хванати за ръце
да се огледаме във водата:
като времето еднопосочно
тя си тече и съдбата ни
неизбежно към безвремие
далече отвлича...
Но ние хванати за ръце
и на друг бряг стоим -
над нас е безкрая...
многопосочна Вселена
от нея сме част
и тя е във нас...