Когато си отидат ветровете,
в сърцето идва малко тишина.
Недейте моля ви, не ме корете!
В душата ще остане празнина.
Когато тихичко застана край камината,
от всякъде в мен ще лъхне топлина.
Дори навън да скърца студ в пъртината,
На нас какво човече трябва? Трябва добрина.
Когато в себе си, в себе си погледнем,
не се срамувам, всичко в нас е все така.
Нали когато вечер в ъгъла приседнем,
душата и сърцето да облеем в топлина.
В.Й. 04.12.2016г.