Аз нявга бях срещнал девойче, което
душата ми млада плени.
Тя имаше знания, мъдрост и хубост,
какви не бях срещал преди.
Не вярвах, че тази мома съществува,
тя беше неземен човек,
окичена с дарове бляскави, скъпи,
със чиста, достойна душа.
Тя влизаше често дори във съня ми
със цялата си красота
прокуждаше злото от мене далече,
събуждаше в мен радостта.
Спаси ме във трудни за мене моменти,
с усмивка е мъдри слова...
И щом се събуждах бе приказно всичко...
цареше навън светлина.
Но...
Всичко
бе блян!
И сънища,
мисли
и размисли
даже мечти...
До нея
аз
нивга
не ще
се докосна,
до нейните
тъмни коси.
Аз нивга
не ще я
погледна
спокойно
в кафявите
нейни очи...
Съдбата
със мене
такава е,
знаеш...
не ще тя
да ми
позволи.