Макар да не съзнават,

повечето хора оплакват се все.

дори досадни, те си настояват,

че боли ги стомах, глава, сърце.

А истинските хора мълчат.

Болните от рак живеят с вяра.

И те се радват, и те нейде тъжат,

но не вдигат шумове и врява.

Децата по света умират от глад,

други пък раснат в чужди домове

и посрещат живота, стъпили на чуждия праг

отнесени в повея на малките си умове.

Родители, с цветя и свещи на гроба

посещават милото си, невинно дете.

В сърцата им не тегне злоба,

стискат юмруци със слабите си ръце.

По света има много инвалиди

не чуват, не виждат, не познават.

А други вечерят омари и скариди

и все неразбрани към опиати посягат.

Малцина я познават –

истинската вечна мъка скрита.

Те сами я изживяват

знаейки, че никога не ще бъде изтрита.

Така че, читатели скъпи,

ако някога прочетете тези редове,

осмислете моите прости заръки

преди да кажете “Днес не се чувствам добре“!