Денят е есенно намръщен.
Вали и... стелят се мъгли.
Листа закапали в сумрака,
в килим подгизват от сълзи.
Припява вятърът соната,
онази песен, без мечти.
Тогава вадя си крилата
и литвам в мисли от лъчи.
Летя си, ей така, на воля,
далеч от студ и суета.
И никого сега не моля,
да прекоси със мен дъга.
Под нея мина ли, изчиствам
нагарчащата ми тъга,
през облаците сиви виждам,
процеждаща се светлина.
Проблясват есенните листи,
пастелено намигва ми дъжда,
рисувам пътища измислени.
Намръщено прекрасен е денят.