Нека в коледните святи, празнични дни,
бяла свещичка да запалим в своите сърца,
вълшебен светъл огън да ни прероди
и да изгори завинаги всяка болка и тъга.
Нека повярваме, че най-доброто предстои,
че ни очаква нова, по-щастлива съдба,
завинаги да изтрием спомена за минали беди
и раните си да превържем с прошка бяла.
Нека щедро да простим и непростимото дори,
защото както розата, уханно разцъфтяла,
крие в ласките си коварни остри бодли,
и животът понякога нелогично така горчи.
Нека в коледната свята, благословена нощ,
да изгрее бяла светлина в нашите души,
единствено искрената, истинска доброта,
може човешкото у човека да съхрани.
Само тя дарява с безсмъртна красота,
прави истински щастливи земните ни дни,
без ключ отключва заключена врата,
и над черна пропаст бели мостове гради.
Само тя - искрената, истинска доброта,
може от врага ни приятел да направи,
да сбъдне най-невъзможната мечта,
и от тъмното вътре в нас да ни избави.
Нека в коледните святи, празнични дни,
да отворим сърцата си за светлината,
да повярваме на красивите си мечти
и завинаги да пропъдим от нас мрака.