Напомня ми за нас всяка песен,
а си казахме отново с теб \"Край!\".
И уж вървях по пътя си лесен
и превръщах ноември във май.
Даже опитах във друг да се влюбя,
опитах да скрия всичко зад смях.
Открих, че не съм готова да те загубя
и днес отново в спомени умрях!
И този кръговрат ме плаши вече.
Кога ще те забравя ми кажи?
И знам, че и аз ти липсвам вечер,
че и на теб таз раздяла ти тежи.
Но от гордост и от страх завладени
не ще се потърсим със отново със теб.
Ще ни боли, ще се подминем смутени
и всеки ще се прави, че гледа напред