Аз не искам да бъдеш мой гост,

среща някаква в друга реалност,

да изчезваш във изгрева нов,

ням герой в дълго пазена тайна…

Аз не искам да бъдеш мой сън,

да се будя със спомен забравен,

без да знам, че те има навън,

да си чакан за мен и неканен…

Няма как да живея така,

във илюзия някаква тъжна,

да рисувам звезди през нощта,

през деня пак от студ да замръзна…

Искам всичко в един кратък миг,

без красиви лъжи, без обети,

само тиха любов, аз и ти..

и луната…която ни свети…

Таня Симеонова

05.12. 2016 г.